Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Кирил и Асен – „лепилото“ на Радев за нов кабинет
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Месец след като обявиха намерението си да „сложат едни партии в коалиция“ и да се явят на парламентарните избори, авторите на проекта „Продължаваме промяната“ не бързат да обявят конкретните си програмни намерения. Те са анонсирани като „Проект за управление на България, който ще постигне висок икономически растеж чрез нулева корупция и компетентност на всички нива“. В „Нашият път към промяната“ са включени 17 приоритета, които по-скоро отговарят на въпроса какво се каним да правим, а не как си представяме, че ще го постигнем.
Няма място за колебания в политическата цел на този проект. Слави Василев вече обясни, че това би трябвало да бъде „лепило“ за създаването на мнозинство и правителство в следващото Народно събрание. Затова има значение какви са съставките на това „лепило“ и в какво количество би трябвало да се използва, за да бъде постигнато мнозинство, върху което Румен Радев да може да оказва влияние.
Първата стъпка на „Нашият път“ е „нулева корупция“. Тезата, развивана последователно и от Кирил Петков, и от Асен Василев, е, че ако бъде „спряна корупцията, пари ще има за всичко“. Звучи измамно просто и достоверно, но предполага, че всички други сфери на икономиката ще продължат да работят както досега. Друг въпрос е как е организирана самата система и дали именно тя не генерира корупция. В пряка връзка с този приоритет е и „спирането на течовете на публични средства“. Изглежда, че авторите на приоритетите си обясняват съществуващите проблеми единствено и само през „течове“, които просто трябва да бъдат затворени като във водопроводна система. А това предполага използването на доста кълчища.
След това става по-интересно – третата стъпка е: „овластяваме независими, компетентни и честни хора в управлението“. Ако се съди по профила на кандидатите за народни представители на коалицията, би трябвало това да са хора от бизнеса, „успели и почтени“ според критериите на авторите на проекта. Притеснително звучи „овластяването“, защото това би трябвало да могат да правят само българските граждани, а не отделен политически субект, пък бил той и коалиция. Освен всичко друго напълно сигурно е, че успешната бизнес кариера все още не означава компетентност в държавното управление.
По отношение на съдебната власт от ПП завяват, че ще работят за „бързо, ефективно и справедливо правораздаване“, но отново не е ясно как точно си представят, че ще постигнат това. Правният нихилизъм, който се демонстрира през изминалите месеци, не изглежда като добра основа за постигането на такава цел. Още повече докато очакваме решението на Конституционния съд, което ще покаже дали някаква промяна е била започвана изобщо от Кирил Петков, преди да продължи.
Като следващ приоритет е включена фраза, която Асен Василев повтаряше достатъчно често, докато беше служебен министър на финансите: „Не променяме данъците, но ги събираме“. И тук, както и по отношение на корупцията, фразата звучи атрактивно, но не предполага промяна, а просто активно управление на вече съществуващата данъчна политика.
Шестият приоритет звучи либерално и би трябвало да привлече вниманието на бизнеса: „премахваме ненужните лицензи, регистрации и разрешителни. Искаме администрация без гишета“. Не се разбира кой ще преценява необходимостта от регулация, но пък само тук е спомената администрацията, без която нито един от тези приоритети не би могъл да се реализира.
„Развиването на българската икономика към иновации, технологии, продукти и услуги на бъдещето, създаващи по-добре платени работни места“, също звучи добре, но далеч надвишава целите и възможностите на държавната политика. Не държавата развива икономиката, а би могла само да подпомогне нейното развитие или поне да не ѝ пречи. Същите онези окуражени от предишния приоритет представители на бизнеса едва ли биха се зарадвали на идеята държавата да определя насоките на икономическо развитие.
Посланието към левите избиратели е осигуряването на „достоен живот на българските пенсионери и уязвимите социални групи, за да няма българи под линията на бедността“. Всъщност колкото и да се повишават доходите, линия на бедност винаги ще има, освен ако не сме решили да забраним бедността, за да „продължим промяната“.
Няма съществена разлика в различните партийни програми при изброяването на отделните сектори на управление. След икономическата и социалната политика следва образованието, което според ПП трябва да е „качествено, за да могат всички деца да завършат училище без нужда от частни уроци“. Този цитат от личната биография на Асен Василев също звучи разбираемо, въпреки че качеството на образованието и успешното завършване на училище няма пряка връзка с частните уроци, а с цял комплекс от други фактори, за които явно не е имало място в списъка от приоритети.
Малко изненадващо инвестициите в масовия спорт и изкуствата са съчетани в един приоритет „като неразделна част от развитието на ценности у децата“. Следва здравеопазването, за което обещанието е да бъде работещо, без нужда от доплащания, с профилактика и „приветливи болници“, и справедливо заплащане за лекари, сестри и санитари. Няма и дума за инфраструктура, но се заявява готовност да се изгражда по-бърза и безопасна транспортна мрежа. За енергетиката от ПП предвиждат тя да бъде преустроена така, че да бъде независима от чужди енергоизточници. Обещанието е да бъде търсен баланс между конкурентна икономика и „зелената сделка“, която очевидно се възприема като алтернатива или дори заплаха за конкурентната икономика, въпреки че всъщност е точно обратното.
За българското земеделие се предвижда то да бъде възстановено „за качествени и конкурентни български храни на световния пазар“. Звучи конкурентно и световно, но и достатъчно обло и неясно. В същия дух е декларацията за пазенето на българската природа, „извор на здраве и основа за развитието на природосъобразен туризъм“.
Външната политика е спомената само като отстояваме националния ни интерес в Европейския съюз и НАТО, като че ли именно в тези два съюза българският национален интерес има най-голяма нужда от защита. Все пак в края е „поощряването на съвременната българска култура, която черпи от нашите корени и съвременно битие, за да разказва нашата история на целия свят през XXI век“. Звучи бравурно и все така обло, но пък съчетава култура и история по неочакван начин.
Всичко това звучи достатъчно лепкаво, но предстои да разберем дали към него ще се прилепят достатъчно части от изпочупения корпус на „промяната“, така че да се стигне до слепването на ново „мнозинство на почтените“.
